toukos:

u ever have that friend where ur like. yes lets get an apartment together. lets adopt 200 cats. lets DO IT

hedlunds:

im tired of things costing money

verticulars:

If you can’t deal with my sarcasm. I can’t deal with being your friend. 

queefilicious:

sharing an umbrella with someone seems cute but in practice it is 100% horrible and you both end up getting angry and wet

chiefarnook:

beyoncespenis:

kay-vis:

troyxleonardo:

With just a chill head bop Jordin still manages to have more rhythm than the three tragedies next to her

What in the hell is Lorde doing?

OH MY GOD

Jordin looks like one of them hostages who have to pretend everything’s okay

chiefarnook:

beyoncespenis:

kay-vis:

troyxleonardo:

With just a chill head bop Jordin still manages to have more rhythm than the three tragedies next to her

What in the hell is Lorde doing?

OH MY GOD

Jordin looks like one of them hostages who have to pretend everything’s okay

returquoise:

When you try to think of a word and can only remember it in another language.

"А като малка съм била
с фотоапарати работа си нямахме,
и така с другите деца,
скачахме на село, тичахме и се забавлявахме.
Уж снимки не сме си правили,
само тук-там на лента…
А пък спомените не сме забравили.
Даже ей сега се сещам - на момента!
Тъжно е приятелю, като си помисля,
че моите деца не ще живеят спокойно.
И няма то какво да измисля,
животът ни е модерен, живеем охолно.
И само ще ми остава аз тихо да говоря,
а децата ми дали ще ме слушат… не знам…
Но с тях няма как за споря,
времето е такова… до там!
“Мои дечица пораснали вече,
да ви разкажа аз нещо сега.
Няма да ви е интересно,
но поне малко да остави във вас някаква следа.
Когато аз бях малка играех,
да, и аз съм била като вас.
И тичах, и скачах, и мечтаех…
да стана голяма… смела, добра.
Тогава нямаше таблети,
нямаше лаптопи или пък компютърни игри…
Тогава с децата си говорихме,
а когато някой си харесаше някоя кокона,
целувката не беше просто емотикона.
И селфита нямаше тогава,
камери не бяхме виждали дори.
И въпреки, че фейса го нямаше за таг,
стояхме на улицата до зори.
И играхме на дъска шах,
на стадиона ритахме, а не Фифа.
А когато крадяхме череши,
бързо от дървото се омитахме.
Ах, дечица мои пораснали,
не ме гледайте, че се насълзих.
От толкова спомени,
просто мъничко се натъжих.
Моля ви, за миг оставете това нещо виртуално -
изключете Скайпа
и елате да ви прегърна за кратко… реално.”"

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)